| Глава 19 |
1 | Тогава Иов в отговор рече:
|
2 | До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
|
3 | Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
|
4 | Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
|
5 | Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
|
6 | Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
|
7 | Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
|
8 | Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
|
9 | Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
|
10 | Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
|
11 | Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
|
12 | Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
|
13 | Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
|
14 | Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
|
15 | Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
|
16 | Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
|
17 | Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
|
18 | И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
|
19 | Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
|
20 | Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
|
21 | Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
|
22 | Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
|
23 | О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
|
24 | Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
|
25 | Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
|
26 | И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
|
27 | Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
|
28 | Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
|
29 | Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
|