Глава 10

  (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя? 

  (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват. 

  (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира. 

  (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог. 

  (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира* всичките си противници. 

  (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие. 

  (27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие. 

  (28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния. 

  (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си. 

  (30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+. 

  (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види. 

  (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките. 

  (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш? 

  (34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник. 

  (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него. 

  (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му. 

  (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си, 

  (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.