Глава 7

  Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си. 

  Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си. 

  Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си, 

  Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник, 

  За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си. 

  Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си 

  Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек. 

  Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й. 

  Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината. 

  И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце; 

  (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи 

  Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл); 

  Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза: 

  Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си, 

  Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те. 

  Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. 

  Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела. 

  Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. 

  Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път; 

  Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома. 

  С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. 

  Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание, 

  Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. 

  Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми. 

  Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й; 

  Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея. 

  Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.