Глава 14

  Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце. 

  Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира. 

  В устата на безумния има пръчка за гордостта му , А устните на мъдрите ще ги пазят. 

  Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие. 

  Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи. 

  Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно. 

  Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни. 

  Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават. 

  Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение. 

  Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост. 

  Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува. 

  Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт. 

  Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота. 

  Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си. 

  Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си. 

  Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред. 

  Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен. 

  Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание. 

  Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния, 

  Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много. 

  Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен. 

  Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро 

  От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност. 

  Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост. 

  Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама. 

  В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище. 

  Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта, 

  Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза. 

  Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие. 

  Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите. 

  Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему. 

  Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование. 

  В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява. 

  Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената. 

  Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.