| Глава 3 |
1 | Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
|
2 | Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
|
3 | Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
|
4 | Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
|
5 | Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
|
6 | Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
|
7 | Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
|
8 | Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
|
9 | Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
|
10 | Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
|
11 | Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
|
12 | Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
|
13 | Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
|
14 | Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
|
15 | Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
|
16 | При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
|
17 | Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
|
18 | И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
|
19 | Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
|
20 | Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
|
21 | Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
|
22 | Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
|
23 | Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
|
24 | Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
|
25 | Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
|
26 | Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
|
27 | Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
|
28 | Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
|
29 | Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
|
30 | Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
|
31 | Защото Господ не отхвърля до века.
|
32 | Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
|
33 | Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
|
34 | Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
|
35 | Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
|
36 | Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
|
37 | Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
|
38 | Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
|
39 | Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
|
40 | Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
|
41 | Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
|
42 | Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
|
43 | Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
|
44 | Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
|
45 | Направил си ни като помия и смет всред племената.
|
46 | Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
|
47 | Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
|
48 | Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
|
49 | Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
|
50 | Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
|
51 | Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
|
52 | Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
|
53 | Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
|
54 | Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
|
55 | Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
|
56 | Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
|
57 | Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
|
58 | Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
|
59 | Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
|
60 | Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
|
61 | Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
|
62 | Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
|
63 | Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
|
64 | Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
|
65 | Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
|
66 | Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
|