Глава 24

  А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. 

  И намериха камъка отвален от гроба. 

  О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. 

  И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. 

  И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. 

  И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 

  Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 

  като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. 

  И спомниха си думите му. 

  И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 

  А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите. 

  А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. 

  А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 

  И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим. 

  И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало. 

  И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 

  Но очите им се удържаха да Го не познаят. 

  И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 

  И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? 

  И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; 

  А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това. 

  При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, 

  и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 

  И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. 

  И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 

  Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 

  И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. 

  И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. 

  Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 

  И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. 

  И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. 

  И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? 

  И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, 

  които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 

  Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 

  И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! 

  А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 

  И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 

  Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. 

  И като рече това, показа им ръцете и нозете си. 

  Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 

  И дадоха му част от печена риба [и меден сок]. 

  И взе та яде пред тях. 

  И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 

  Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 

  И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 

  и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. 

  Вие сте свидетели на това. 

  И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе. 

  И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови. 

  И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. 

  И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; 

  и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].