Глава 8

  А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по Юдейските и Самарийските окръзи. 

  И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много. 

  А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница. 

  А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. 

  Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. 

  И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше. 

  Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени; 

  тъй щото настана голяма радост в оня град. 

  А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария. 

  На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила. 

  И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си. 

  Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. 

  И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се. 

  А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана, 

  които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух; 

  Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. 

  Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух. 

  А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: 

  Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух. 

  А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари. 

  Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 

  Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти; 

  понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда. 

  А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте. 

  Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села. 

  А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. 

  И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото и съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, 

  на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия. 

  А Духът рече на Филипа: приближи се и придружи тая колесница. 

  И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли какво четеш? 

  А той рече: Как да разбера, ако ме не опъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него. 

  А мястото от писанието, което четеше, беше това: "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата си; 

  В унижение отмени се съдбата му, А поколението му,_— Кой ще го изкаже? Защото се взе живота му от земята." 

  И скопецът продума та рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът,_— за себе си ли, или за някой друг? 

  А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса. 

  И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? (37 и Филип рече: Ако вярваш от все сърце можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий). 

  Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го. 

  А когато излязоха из водата, Господния Дух грабна Филипа; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си. 

  А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.