Глава 7

  Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, 

  комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, 

  – без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но уприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 

  А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. 

  Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, 

  той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. 

  А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 

  И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия – тоя, за когото се свидетелствува, че живее. 

  И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; 

  защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама. 

  Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин? 

  Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. 

  Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. 

  Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници. 

  Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, 

  Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; 

  защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"; 

  защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, 

  (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. 

  И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, 

  (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века, 

  толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител. 

  При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, 

  но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. 

  Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях. 

  Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 

  Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си. 

  Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.