Глава 10

  Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват. 

  Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. 

  Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете. 

  Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. 

  Затова Христос, като влиза в света, казва: – "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло; 

  Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни. 

  Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже". 

  Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона), 

  после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. 

  С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги. 

  И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; 

  но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога. 

  та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. 

  Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. 

  А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: – 

  "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя: 

  "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". 

  А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. 

  И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, 

  през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, 

  и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 

  нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода; 

  нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; 

  и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 

  като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. 

  Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 

  но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. 

  Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 

  тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 

  Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". 

  Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. 

  Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, 

  кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. 

  Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. 

  И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. 

  Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. 

  "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. 

  А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". 

  Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.